17 may 2007, 9:43

СПЕКТАКЪЛЪТ 

  Poesía
557 0 1
СПЕКТАКЪЛЪТ
Завесата е спусната, а ние
очакваме докрай да се разтвори.
Шушукаме, безсилни да се скрием
в салона, пълен с уморени хора.
Да бе желязна, сигурно отдавна
с ръцете голи да сме я свалили.
Но грубите със грубите са равни,
а за усмивки ще ни трябват сили.
В досадата си дъвчем пак сюжета,
изплюваме горчилката, смутено.
Отново някой с пошлата превзетост, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??