Докога, питам аз, ще спиш човече?

Крадат те, лъжат те, а ти не спираш вече

да вярваш на вълци от алчност преяли,

гледаш ги, любуваш им се като на звездни плеяди.

Никой за нищо не ти е длъжен,

камо ли някой доброволно синджира ще ти отвърже.

За свободата твоя сам да се бориш трябва,

бъдещето свое в ръце да вземеш, както нявга

велики българи за свободата живота си дадоха,

защото във васалство да живеят отказаха.

А ти, робе, вечно недоволен на демократична държава,

дремеш и чакаш все някой теб да те оправя.

Плюеш по тези, които сам си избра

и за по-лесно обвиняваш само своята съдба.

Но в съдбата също право на избор има –

дали да си храбър, или – страхлив като за трима.

Продължавай да се мъчиш, о, неразумний юроде,

и надявай се, че и теб някога ще те управляват лъвове.

До тогава обаче продължавай също да търпиш

и моли се душата ти да не умре, докато ти така сладко спиш.