СПИ, КРАСАВИЦЕ!
Разпиляла косите си гъсти,
тихо дишаш в съня си дълбок —
Афродита със розови пръсти.
И с пространствено-временен скок
като дух безтелесен долитам
да те галя със поглед любящ.
На сърцето ти равният ритъм
ще ме стопля, ще дава кураж.
И от порив на нежност прекършен,
те целувам щастлив и смутен...
За мечтание времето свърши. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse