Не мога да пиша... Вече не мога...
И вдъхновение нямам, думите бягат...
Мисля, премислям мечти и тревоги,
но на листа римите някак засядат...
Не мога да пиша... Писах за всичко в живота.
Писах за хубаво, лошо, писах изцяло за теб.
ти се побираше в буквите, в римите, във всяка нота...
ти беше огънят, бурята, вятърът, тънкият лед...
Нямам талант ли?! Дори над това се замислям...
И колко музи може да има поет?
Не е ли творчество всичко в света да описвам,
или единствено мога да пиша за теб? ...