Не ме е страх от самотата –
не си ми липсвал досега.
Прозорец сочи ми вратата
с лъч трепкащ – сякаш на шега.
Тъмнеят белите дувари
под керемидени стрехи.
Далечен звън. Шумят с върхари
над нечии следи елхи.
Под сняг до пояс дворът дреме.
Пред прага вятърът скимти.
А вътре – топло. Жълто време –
две лампи, късен стих и ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.