Спиш ли, народе? Отново
ти сложили робски вериги.
Пет века във тежки окови,
те сякаш на тебе не стигат.
Спиш ли, народе? Защото,
макар и свободен, си роб.
Пак вземат ти всичко, каквото
изкарал си с кървава пот.
Спиш ли, народе? Децата
не помнят, не знаят кои
са Левски, Бенковски и Ботев.
Не се ли срамуваш, кажи?
Не се ли срамуваш, народе,
не чувстваш ли мъничко срам,
че роб си, макар и свободен,
сред много, а вечно си сам?
Не се ли събуди, народе,
или по-дълбоко ти заспа?
Подарена ти беше свобода,
защо не я ползваш, не знам.
Спиш ли, народе? Юнаци,
ние сме лъвски чеда.
Вдигнете с гордост байрака!
Обичайте тая земя,
попила кръвта на герои,
най-чистата българска кръв.
Не се ли събуди, народе?
Отварям очите си пръв.
© Или Дадарова Todos los derechos reservados