Nella_gold (Нели )
841 4525
5 feb 2008, 9:52

Сподавен стон 

  Poesía » Filosófica
630 0 9
Сподавен стон разкъса тишината на парчета.
Удавено море. Надвиснали небета.
Въздишка трудна се роди изпод мен.
Изпросена усмивка - просяшка.
И тъжен миг пространството взриви.
Не исках да претупам суетата си,
че всичко напоследък - все на две, на три...
Оставих се във люта разпра със съдбата,
а болката, онази във гърдите,
още повече боли.
Заспива нежността ми, натежала,
кръвта във вените прокрадва се едва...
И пак онази, трудната любов...
що само болка ражда напоследък,
застава между теб и мен,
застава между нас.
За миг като че бях във Ада,
където пъклено огньовете горят.
За още толкова пребродих онзи свят,
за да ме гориш на клада...
Нощта отново се оказа... ялова,
защото изроди се в мъртъв плод...

NG/nnn

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??