26 nov 2008, 10:29

Споделена любов 

  Poesía » De amor
1135 0 2

Звезди изгряват в небето,

двама влюбени вървят,

лунната пътека ги огрява,

прегърнати в тъмното - мълчат.

 

В душите липсва мисъл за измяна,

в сърцата има място само Любовта,

всичко тръпне в изненада,

мълчат, а погледът говори.

 

Той иска много да й каже,

да излее чувствата сега,

но страх душата му обзема,

да не я уплаши със сериозността,

 

А тя усеща съдбоносните слова,

сърцето бие учестено,

корема свива се в нощта,

тя тръпне, радост я обзема.

 

Изведнъж мъжът събира смелост,

дъхът му спира, мигом онемява,

но все пак притаява дъх и казва:

"Обичам те! Бъди ми спътник в живота!"

 

Момичето щастливо го докосва

и хвърля му се на врата,

целуват се и се притискат,

и продължават още по-влюбени в нощта.

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??