Споделено
Някак си необичайно дръзка,
се превърнах в център на цунами.
С девет бала обич в мен се пръска,
бяла нежност стапя мисълта ми,
плъзва в сетивата ми магично
и пристъпям в ореол на святост.
Просто да не вярваш - пак обичам!
Поглед ме превърна в прах от злато
и китарен звън превзе съня ми,
разтопи ме с устни без остатък,
пеят във душите ни камбани, ...