27 nov 2017, 15:41

Споделено 

  Poesía
2563 24 31
На върха на иглата застанал,
триста дяволи дишат в тила ми.
Запокитвам в небесната яма
любовта и надеждите смътни.
Самотата е странна камбана -
дом оглозган от мисли до кости.
Зъзнат в нея мечти разорани
и треперят банални въпроси.
Но под свода й (цяла вселена)
аз откривам море от събратя.
Всички те - смъртоносно ранени,
са очакващо полета ято...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??