Ето, че дойдох да вдишам прилива ти пак, море!
Не ме посрещай тъй сърдито! Не се цели със пръски в лицето ми открито.
.Заслужих си да ме наказваш за празнотата в твойте дни.
Но ти не знаеш,че роднини подменяха живота ми, крадяха къс по къс от него. Не зная за какво е тая мъст. Боли, така боли... Сега съм без мечти...
Една любов към тебе ми остана, макар че тя е белег стар от рана.
Но пак съм тук да благославям неродените вълни .
Полегнала на пясъка да чуя пролетния пулс в недрата ти. Натиснала на звукозапис клавишите в духа си, аз шепота на бялата ти пяна ще претворя. Ще уловя на гларусите крясъка, на рибите опашки плясъка. Нюансите в изконния ти поход ще усетя.
Съзнанието ми да се люлее сред безбрежие открито като разбито корабно корито.
Сега през пролетните утрини знам как във просъница снага разливаш А аз те милвам със любовни пръсти и благославяйки те кръстя, а ти със мен се сливаш...
Вълните ме целуват и си тръгват.А слънчеви лъчи изригват в синьо-зелените ти ириси. Върху безбройн ...