Живее вълната мига си един

и повече тя не повтаря.

Всяка една след нея шуми,

стигайки бряг във сетният миг.

Гали очите, гали слуха

с тази въздишка последна,

няма начин те да я спрат

в път устремена към своя си бряг.

                           *

                         *  *

Ласка човешка със морския бриз замени,

нежно те гали и милва от ранни зори!

Вечер за ласката нежна ти помисли,

споменът ярък отново върни!

август 2010 г.