Аз ще бъда там и тогава,
тротоарно облечен
и с часовник в ръка.
Бездомните кучета
дори ми се чудят,
що за пиеса е мойта съдба.
НЕ! НЕ! НЕ!
Тези кадри изгоряха внезапно,
изчезнаха някъде далече оттук,
а пък аз си стоя, стоя неподвижен
и гледам безсмислено,
по-скоро измислено,
как черната камера
прожектира моята изкуствена драма,
но
на екрана няма картина и звук,
няма субтитри, няма послания,
аз съм преведен на странен език
и всичко е толкова тайно,
че колкото повече зная,
толкова по-малко разбирам.
"Не слушай тази фалшива история,
тя на теория е нелегитимна,
няма я,
тя е утопия,
но ще стои запечатана завинаги там,
безпейзажно и тихо,
в твоето кино,
на твоя екран!