17 ene 2006, 21:57

СПОКОЙНА СЪМ 

  Poesía
712 0 4

СПОКОЙНА СЪМ

Спокойна съм!
До болка и до сълзи
усещам всичко покрай мен,
а искам да заплача
и да не знам защо.

Спокойна съм!
Усещам как си тръгвате-
вратата хлопва подир вас.
Не искам да ви връщам -
по-добре е да отидете там,
дето няма да съм с вас,
там дето нищо мое няма да докосвате.

Вървете си...

Как искам като хлапе да заплача,
за да целуне мама моите очи!
Как искам...
Ала зная, ни едно дете не плаче,
тъй както искам да заплача аз.

Вратата никога не сте затваряли -
та вие никога не сте били до мен.
Самата аз съм ви измислила-
не знаех само, че понякога
да бъдеш сам е по-добре.

Спокойна съм -
и няма смисъл да ме убеждавате,
че виждате в очите ми сълзи!

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Слав, Надя, благодаря за добрата дума!Наистина е ужасно да изгубиш човек, когото си приемал като най-близък приятел.
  • Харесва ми много!Напомня ми за всички "приятели"-предатели,които съм имала.
  • Приглушено и болезнено спокойствие. Силно!
  • Тъжно,но хубаво!!
Propuestas
: ??:??