Морето диша
бавно,
равномерно,
във закътания залив.
Вълните му
ту скриват,
ту разкриват
камънаците.
Скаридите
прозрачни
яхват сенките на водораслите,
а после кривват
подир слънчев лъч
да пият лятото.
И някак уверили се,
че са сами
на края на Вселената
или поне
сами -
под камъните
в плиткото,
спокойни,
криви раците  
опипват пътя с щипки
и на верев
към скрит под мидени черупки
проход
се придвижват.