С пиано под ръцете си угасва
безпаметно - картинена жена.
Прокудени, клавишите утихват
и парят в безпощадна самота.
И тъмно е. В синкопа на съня
страданието търси стари ноти.
Пронизващо-бемолна яснота
копае в отчуждените животи.
В небрежни сънища и кухо упование
устойчиво ръцете и умират;
сред тежки, безконтролни истини
ядрото в преболялото намират...
© Геновева Христова Todos los derechos reservados