Мислех, че ще мога да обикна света,
надявах се да спра да живея в лъжа,
исках да мога свободно да живея,
мечтаех, но спрях из облаците да се рея.
Спях спокойно някога, преди,
сега кошмари дебнат и уви,
напрегнат е денят, а почивка няма,
напрегнат е светът и отдих няма.
В живота непрестанно се преплита
тънката нишка между живота и смърта,
в живота неспирно се оплита твоят живот
и място не намираш дори зад заключена врата.
Спокойно дните отброяваш,
пускаш радиото и звучащата песен запяваш,
проблемите омаловажаваш,
в живота мечтаеш да успяваш...
© Поли Todos los derechos reservados