Сполука

12 ago 2009, 22:29

Poesía » Versos blancos

581 0 0

СПОЛУКА
В съня ми, татко, пак дойде.
Ти никога не ме напусна.
Усмихна се и в детството ме върна,
когато аз, на твойте колене,
безгрижна песните ти слушах.
Ти беше нежен и грижовен,
и строг, и много лош, дори жесток,
но справедлив и точен.
От тебе се научих да обичам.
Да се раздавам, да помагам,
от отговорност да не бягам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сполука

Искате да прочетете повече?

Propuestas