Спомен
Отдавна, твърде отдавна бе това:
любов прекрасна...Нежни слова...
После приключила внезапно, изведнъж,
така, както пада топъл летен дъжд.
И с много болка помня онзи миг,
в който тишината се разкъса с вик...
А твоето тъжно „Сбогом!” и „Прости!”
сложи край на сладостните ми мечти.
Години минаха...Къде си? Вече не знам...
Животът ни разпръсна по света голям.
Но още жив е споменът искрящ за теб, ...