3 may 2008, 14:06

Спомен... 

  Poesía » Otra
887 0 6
Скоро навършва се година,
откакто ти замина...
Откакто нея ти избра
и любовта потъна вдън земя...

Не - не съм забравила...
още помня всичко
Не - не съм оставила
спомена да тъне в нищо.

И не - не, защото не искам!
Искам всичко да забравя
Ала не, сърцето - то не иска
и помни всичко оттогава...

Не се познаваме вече...
Отминаваме се и не си говорим...
А защо поглеждаш пак назад,
сякаш искаш нещо да повторим?

Не - недей! Аз това не искам
да повтарям!
Отдавна свърши вече.
Не - не мога да ти вярвам!

© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова е истинско когато го чета се връщам назад към едно момче което съм обичала и се чувствах по същият начин сега не ме боли но споменът е още в сурцето ми!
    поздрави Ванчето
  • Хубаво е
  • "А защо поглеждаш пак назад,
    сякаш искаш нещо да повторим?"

    знай, че хубавите моменти са хубави само по веднъж Защото ако върнеш нещо, няма да е същото..няма я тръпката... Поздрави, хареса ми
  • много е хубаво браво!!!
  • Харесва ми защото в този момент е много близо до сърцето ми браво направо ме разчувства
  • Много ми харесва!
Propuestas
: ??:??