Спомен

21 dic 2008, 14:54

Poesía

605 0 2

Поглеждам в огледалото с насмешка –

грим, прическа, тоалет.

Защо ли правя тази грешка?

Какво ти пука пък на теб?

Знам – ще бъдеш там със нея,

но себе си ли лъжеш или мен, кажи?

Обичах те и исках с теб да бъда,

но без интриги и лъжи.

Исках щастие за мен,

но не получих нищо, разбери.

Борих се за теб и плаках –

не те трогнаха моите сълзи.

Ще дойде време и ще плачеш,

ще молиш пак за прошка ти.

Но времето лекува и ще те забравя –

сигурен бъди.

Само споменът за моята любов

ще грее в твоите очи.

И в самотните ти дълги нощи

ще нашепва: „Върви при нея ти”.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sunshine_93 (Мила)

2008-12-21T19:00:06+02:00

аз виждам себе си също...невероятно!
megity (Меглена Стефанова)

2008-12-21T17:00:14+02:00

Уникален е... виждам себе си в тези редове