24 ene 2010, 13:00

Спомен 

  Poesía » Otra
526 0 15

 

Днес усетих мириса на хляба,

забравила го бях отдавна.

Как чупеше коматче баба,

в спомена изплува бавно...

 

Ароматите от детството се върнаха,

отново станах малкото момиче.

Топлина и слънце ме обгърнаха

и боса из гората се затичах...

 

Късах маргарити по ливади,

на пръстчето калинка долетя.

Насред светулковите водопади

окичих се с венчета от цветя...

 

Далеч остана времето безгрижно,

сега от всичко се боим,

грижите нареждат се верижно,

но нека спомена да съхраним...

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??