Събудих се сред сънената зима,
обърнах се на лявата страна,
денят ми се записва с твойто име,
но в мекото легло съм пак сама.
Протегнати ръце, да те докоснат,
се плъзгат по студения чаршаф.
Душата ми трепери от въпроси,
но няма краен отговор за тях.
Възглавницата все на теб мирише
и сълзите ми все за теб валят.
Страданието, казват, е излишно.
Не искам да повярвам във това! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse