СПОМЕН

Запазих в сърцето си спомен
за вихър, за буря, за дъжд
за думи, неказани, нечути,
за ласки, недадени, невзети.

Позволи да дойде обичта,
не я заключвай с твоята забрана.
Макар тайна, моята мечта
за обич е така желана.

Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак оная зима,
която ненадейно ни събра.

Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останем до края.

Така заключих в сърцето
и думи, и порив, и блян,
и само те гледах, докато
изчезнеш във зимния ден.

На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва -
в сърцето обичта ми да гори.