Ето го и първият април.
Кога дофтаса бре,  дембил.
Нощта пак студена се оказа,
странно, защо ли, но не е омраза.
Нощта пристъпва бавно, бавно.
Полумесецът изгрява вертикално-водоравно.
Тиха е нощта, кучета не лаят,
а аз си мисля колко те желая.
Веднъж и дваж минаваха коли,
къде, къде си ти.
Мисълта за тебе ме изгаря,
дори и на варненската гара.
Бавно времето минава, 
а ти все повече се отдалечаваш.
Аз не искам да е така, защо бе батка, а?
Ти влязъл си тъй дълбоко
в моето сърце,
искам да усетя твоите ръце.
Гафчото е тъй безумен, с такава лекота,
друг не познавам на света.
Сънят е моят негатив,
мъчейки се да те разбера.