Спомен

9 dic 2008, 17:35

Poesía

1246 0 3

Спомен

с дълбока болка

по напусналата ни завинаги

Ваня Карамфилова

литературен кръг Свободна мисъл

Идваше винаги последна.

С натежали крака.

С усмивка ни поглеждаше нежно,

казваше, че едвам си дошла,

че тръгвайки, лекарство си пила,

сърцето спокойно да бие,

но усещаш енергия, сила,

че чакаме те всичките ние.

И винаги прегръщаше всеки,

за всеки намираше слова.

Имахме мигове - и трудни, и леки,

но силата наша бе в обичта.

Последно те помня в лилаво,

на мъдростта лилавия цвят.

Как хубаво беше и славно

в нашия поетичен свят.

Стихове ти не четеше,

имаше учудваща памет.

Седнала кротко на стола, редеше

куплети от обич и пламък.

Идваше винаги последна.

И сега по навик се взирам,

но където и да погледна -

няма те, не те съзирам.

И как ми се иска сега

да те чакаме и повече от час.

А ти - закъсняла, с натежали крака да ни кажеш:

Тук съм! Идвам при вас!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

2008-12-10T11:21:53+02:00

Вярно, макар и тъжно...Истинско , както е истина , че Ваня я няма между нас!Силно , както са силни нейните картини, нейните песни , нейните стихове...
Винаги ще я помним!
Благодаря ти Мими, че изрази в стихове онова,което исках, а не успях!
С много обич!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-12-10T10:53:54+02:00

Поклон!
sunshine_93 (Мила)

2008-12-09T18:14:46+02:00

много съжалявам за загубата.Поклон пред нея и моя дядо който днес е починал преди 11 години!Много ме натъжи стиха ти,но ми и хареса!