Gareva (Гинка Гарева)
86 189
1 ago 2009, 0:21

Спомен 

  Poesía
430 0 6

Малък спомен от детството минало

все ме дърпа отново назад.

И подсмърча нослето изстинало,

и се сипят коси-водопад.

 

Моя палава, рошава скитнице

със охлузени боси нозе,

да лудуваш до днес не насити се,

своя дял от игрите не взе.

 

Дали вярваш все още на книгите

и сънуваш ли пак, че летиш?

Грижи идат по теб и настигат те,

и не можеш спокойно да спиш.

 

В огледалния спомен на детството

своя кладенец бистър открий.

Още пази за тебе вълшебството -

във водите му ти се измий.

 

Гинка Гарева

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение! Детството е най-краткият период в живота на човека, то е като семката,от която израства дървото. Затова цял живот го пазим в сърцето си и си спомняме с умиление за него!...
  • мило и драго ми беше да прочета...
    с обич, Гинка.
  • Хубаво ни беше детството.Боси след летния дъжд под дъгата, няма нищо по-прекрасно.Поздрави!
  • Много ми харесва!Във него видях и моето босоного детство.Благодаря!
  • топли думи, песенни.
Propuestas
: ??:??