Вестник нов стои на масата,
кафе до него бавничко изстива
и котката лежи в краката ми,
докато си мисля за деня отминал.
Не помня аз картините от вчера,
усещания само, звуци, миризми,
в слепец успях да се превърна,
щом сълзите срещнаха очите ми.
Но помня мириса на ярост,
звука на скършен порцелан
и възцарил се студ в душата,
щом хлопна се и входната врата.
И помня черните въздишки
по спомени разкъсани,
и помня, че отново ще поискам
в света ми да се върнеш ти.
© Марина Todos los derechos reservados