Спомен

17 ago 2012, 12:18

Poesía » De amor

776 0 1

Спомен

Тя си отиде далече от мен,

хвърляйки сянка на светлия ден,

остана ми само спомена за нея,

за моята мила и скъпа Дулсинея

Спомен, който ми не дава покой,

сънуван често в сънища безброй,

спомен за нейното мило изражение,

сравним единствено с чудно видение

Спомен за нейното ангелско лице

и нежни като кокиченца ръце,

спомен за нейните две очи блестящи,

силно пламнали и така искрящи

Но всичко това потъна в тъмнина,

а отляво чувствам само празнина,

защото сърцето ми е в неин плен,

а тя си отиде далече от мен

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nik4o7 (Николай Николов)

2012-08-18T10:40:09+03:00

Мерси за съвета! Наистина най-важното за един човек е да помни от миналото две неща - хубавите мигове, защото те винаги са изпълнени с топли и мили чувства и допуснатите грешки,за да се изгради като по-силна личност и характер.