11 abr 2010, 22:36

Спомен 

  Poesía » De amor
1003 0 1
Спомен
Споменът за тебе отминава.
Времето не спира да тече.
Любовта бушува в мен,
а пък погледът ти е студен.
Любовта си тръгва...
С теб е моето сърце...
По пътека снежна броди
мръзнещата ми душа.
Цялата земя огрявам.
Сребърни крила ме носят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гицова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??