26 ene 2013, 13:37  

Спомен 

  Poesía » Otra
660 0 7
Спомен
Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,
макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.
Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.
И трупаше върху изгубеното придобитото.
Обичах го-наивен, млад, неопитен и рошав.
Готов да скочи в езерото с неотпитата вода
за да научи всичките ѝ премълчани тайни
во истина и в името на любовта.
____________________
Вдъхновено от:

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??