Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях.
Помниш ли, помниш ли
уханните нощи
на зрели смокини,
и дъх на море.
Чайките бели и шумните гларуси
Отвъд, на безлюдния бряг.
Помниш ли, помниш ли,
тихия залив,
притихнал смирено
във лятната нощ.
Нашите стъпки по пясъка белия,
зефирът среднощен във твойта коса.
Помня ги, помня ги.
Как се забравят
Нощи уханни, такава луна.
Гласът на морето,
шептящо ни приказки
И нашият смях без тъга.
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados