Наливаш чаша вино
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша...
И усещаш...
Как товара се спуска от плещите ти...
Как се отварят вратите на емоционалния затвор...
Как сърцето ти вече е свободно...
Онази празнота я няма...
И разбираш
И усещаш
Че миналото си остава спомен
Че емоциите вече са спомен
Че онази изгаряща обич се е превърнала само в спомен...
Затваряш вратата към онези дни
Затваряш очите, които гледаха към тях
Затваряш душата си за тях.
Миналото си остава минало
А спомените бавно избледняват.
И трудното си е отишло...
Отново разкриваш себе си...
За нови спомени
За нови момемти
За нови емоции
За новото по-добро!!!
А миналото...
то е вече само спомен...
Избледнял...
© Тя Todos los derechos reservados