4 may 2007, 3:05

СПОМЕН 

  Poesía
630 0 2
СПОМЕН

Там, където започва небето -
там ще се срещаме с теб.
Само там, докъдето стига сърцето,
там ще се срещаме с теб.
Аз пазя споменът мил във сърцето
в кътче запазено само за теб.
Тогава аз бях просто детето, което обичаше ти.
А точно тогава сърцето
беше пълно със детски мечти,
които останаха скрити
дълбоко във мойте сълзи.
И всеки път текват сълзите
щом спомня си тези мечти,
мечти дълбоко прикрити,
мечти, във които си ти.
И силен огън в сърцето гори,
защото ужасно липсваш ми ти.
И болката страшна разяжда душата.
И много, и много боли.

© Невена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На мен пък ми харесва този твой стих.Много се радвам че си харесала мое произведение имам оште доста написани и скоро штеги побликужам всичките.Успехи за напред в живота
  • Прекалено много повторения - сърцето, пазя, запазено, детето, детски, мечти, мечти...
    Опитай да го редактираш!
Propuestas
: ??:??