rali (Ралица)
6 1
27 feb 2007, 23:45

Спомен  

  Poesía
682 0 1
Спомен
В самотните нощи, когато те нямя до мен,
все още и още
се връща спомен вече студен.
Макар и душата бавно да се лекува от измамните думи любовни,
сърцето все още тъгува,
то още те помни.

Разумът от теб се отрича,
той знае, че пак ще боли.
Но тялото още те обича
и кръвта ми безумно гори.
Пред очите ми изкача твоя лик,
споменът за теб ужасно боли.
Душата ми надава мъчителен вик,
а сърцето ми плаче - в него си ти!

© Ралица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • браво!
    хайде,подреди го малко, ако желаеш, че да стане перфект!
    Привет!
Propuestas
: ??:??