27 feb 2025, 11:49

Спомен от предишен живот 

  Poesía » Otra
139 1 18
Прашни, но весели
дни-циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета,
гледам го с поглед на новороден.
Мама изважда
гръд като облак,
впивам ръчички с вик на гладник.
Татко се смее:
Стига му толкова!
Силен ще стане той! И умник! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??