С П О М Е Н З А Б Ъ Д Е Щ Е Т О

През очите на една позната

Не зная как поетите творят,

но през миг един от моите години

искам хората,да разберат,

че аз от тука съм преминала.

Искам да оставя нещо свое,

мигове докосвало от моята младост,

за щастието си да съм достойна,

да ми носи то любов и радост.

Млада съм и съм щастлива...

Кръвта във жилите ми се вълнува,

със вълните си животът ме облива,

радвам се,че днеска съществувам.

Животът ми понякога е мрачен,

но аз го виждам в светлина

и му се усмихвам,дори да ми се плаче,

изцяло искам,да го разбера.

Детството превърна се във спомен,

за който винаги ще ме боли,

ще го помня даже в пристана съдбовен,

старостта където ще ме приюти.

Мястото,където съм родена,

винаги ще бъде свято,

то е моето вдъхновение,

срещу вятъра опънало платната...

Родната ми къща е Маяк,

при който винаги ще се завръщам,

мъгли разсейва тя и мрак,

Светлина е мойта родна къща.

Как ли като мъничка ще се запомня

с неуверените първи стъпки,

ще ме спохождат те във тих отминал спомен

с цвета на първите наболи пъпки.

Помня,първи път кога прекрачих

училищния светъл праг,

който даже вечер в здрача

разпръсква своята светлина...

Първата учителка,с която

мама бавничко мълвях,

остана със отминалото лято

в спомена ми досега.

Животът на рожденните ми дни

подаръци ми винаги поднася,

в преживяното се вглеждам от преди

и напред отново се понасям...

Родителите ми говорят понякога на тон висок,

трудно е изцяло да ги разбера,

но самият може би живот

виновен е за тяхната кавга.

От живота винаги очаквам,

нови изненади да ми поднесе,

по релсите го чувам как потраква,

готов във вихъра си да ме понесе...

Завинаги във мене ще остане

един бленуван бъдещ спомен,

израстващ пред очите ми наяве

в живота ми честит и скромен.

Мечтите,нашите спомени за бъдещето

в мамещи,магични ескизи

ни потапят в омаята чудна на сънищата

и галят настоящето с чаровния повей на бриза...

04.11.1989г.гр.Разград