Спомен за Дебелянов
И ще те помня винаги така -
печален странник в мрачина обвит.
Жадуваше единствено мира,
а падна нейде на война убит.
Посрещна те усмихнато денят
под белоснежен вишнев цвят.
Ти вечно диреше през него път
към светъл, чист и хармоничен свят.
Притиснати от мрежата жестока
на бедност и лишения безкрайни,
крилете ти намираха посока
във полета на стихове омайни.
Душата ти свободна там летеше,
далече от интриги и измама,
ала наяве всичко те гнетеше...
И любовта недосънуван сън остана.
И майка ти на прага още чака
да се завърне чедото ù мило.
Замислена тя гледа, гледа в мрака
и цяла се е вече вкаменила.
Разгръщам страниците пожълтели,
политам с нежността и любовта
далеч, далеч над тленните предели...
И ще те помня винаги така.
© Елена Todos los derechos reservados