Погледнах очите ти и в миг разбрах истината -
всичко беше минало...
и любовта, и нежността, и милите думи вече не бяха същите.
Ти се промени пред очите ми,
а аз не направих нищо, за да те спра...
Отново поглеждам към часовника с онзи трепет,
който чувствах винаги преди да те видя.
Но се сблъсквам с реалността,
а тя е толкова жестока.
Ти успя да продължиш напред и да ме забравиш,
ала аз едва ли ще успея да го сторя...
Защо ли? ...