Спомен за едни очи

Gothic_Poetess (Симс)
14 23

14 may 2009, 19:54

Poesía » De amor

1007 0 2

СПОМЕН ЗА ЕДНИ ОЧИ

Отново този залез зад морето

напомня ми за твоите небесни очи

Колко болка таи се в сърцето,

колко много изхабени сълзи.

Душата студена е, нощна пустиня.

Като камък тежи и в мен любовта.

Изморих се! Изморих се да викам след тебе,

давеща се в своята мечта.

Не търси искрицата пламък във мене.

Тя отиде си с теб - било е съдба.

Любовта тъй скъпа от мене да вземе

единствената в мрака светлинка.

Но ти гори, сърце, ако още имаш сили

и в тази болка пак живей, пламти!

Аз вече нямам нищо, мили,

само спомена за сините очи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

spring_girl91 (Теди)

2009-11-04T23:36:56+02:00

Спомените са най-болезненото нещо, което остава в сърцето. Но винаги е по-добре да ги имаме и да ги пазим възможно най-дълго, защото понякога са единственото,което ни остава.А с този стих,споменът определено ще бъде вечен...Поздрав!
esther (Морела Морт)

2009-10-30T23:29:11+02:00

Само спомена... спомените винаги живеят с нас,понякога от тях боли,но по добре с тях,отколкото без.