29 ago 2005, 8:41

Спомен за Нея 

  Poesía
1077 0 4

Върви сама,отхвърлена от всеки,
забравила за студ и тъмнина!
Върви в дъжда по калната пътека,
потънала във мрачна самота!


А беше някога щастлива,
усмихната вървеше към света!
Дори и тъжна беше пак красива,
даряваше със смях и светлина!


Прощаваше на всеки със целувка,ю
забравяше обиди и тъга,
но чезне вече милата усмивка,
разбита,гасне без следа!


Загубила житейските пътеки,
от хубостта и няма и следа!
Забравена,отхвърлена от всеки,
тя крачи бавно във дъжда!

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??