4 may 2008, 12:11

Спомен за първата любов 

  Poesía
998 0 8

Аз бях на шест а ти на седем.

Tи бе съседското момче…

Безумно влюбих се в тебе,

в момчето с най-голямото сърце.

Обикнах всичко в теб:

усмивката ти нежна,

лицето ти, с безброй лунички,

косите, разпилени небрежно,

очите, топли като две звездички.

И в пакости, и в игри

все заедно, ръка в ръка вървяхме.

И в радости и в беди,

един до друг все бяхме.

Но времето безгрижно бързо отлетя

и вече сме големи.

Животът завъртя ни пак в игра,

но вече с истински болки и проблеми.

Ти вече не си онова мъничко дете,

с което заедно лудяхме.

Няма ги луничките по твоето лице,

няма ги дори одрасканите колене,

но колко спомени красиви с теб събрахме...

Ех, порастна съседското момче!

И аз порастнах, и аз се промених.

Безгрижие с проблеми замених,

но в сърцето ми завинаги остана

споменът за първата любов голяма...

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова мило и сладко!!! Страхотно е!!! Поздравявам те много!!! Хубаво е да пазим подобни спомени, карат ни да се усмихваме искрено и не предубедено!
  • Благодаря Ви от сърце Прегръдки
  • Най-прекрасната любов!Вълшебен спомен!Прегръдки,Ани!
  • Много, много ме усмихна стиха ти, Ани.
    Запрати ме назад във времето.
    Поздрави за вълшебството и благодаря.
  • Първа и съвсем ранна, детска любов. И толкова очарователна!
    Едно богатство в душата ти, Ани. Пази я още...
  • Ех,първата любов!...Цял живот е сгушена в сърцето...Поздравления!
  • "Детство мое, реално и вълшебно..."
    Да, не се забравя първата любов!
  • Така си е...първата любов ръжда не хваща...
    Хубав спомен носиш в сърцето си...светъл с лунички...
    с обич, мила Ани.
Propuestas
: ??:??