Спомен за ракийцата на Дядо

30 nov 2022, 15:01 2023-05-10T06:46:40+03:00

Poesía

471 4 4

СПОМЕН ЗА РАКИЙЦАТА НА ДЯДО

... засиял по икиндия, кривнал своя чер мустак,

дядо с джибри за ракия ко̀нчето си впряга пак,

дъхат втасалите круши – и каручката скрипти,

дядо благ тютюнец пуши, свил под капрата пети,

да ми върнеш, ей, детето! – баба кротко го гълчи,

чезнат подир нас в селцето осланените бахчи,

мъж, по-як и от Балкана, няма друг околовръст! –

в огънеца под казана си реди дръвца на кръст,

на ракийцата си бае! – в билки пастрени слова,

аз – в тефтера си потаен – ги записах след това,

сякаш ракиджийско жури, от зори до късен мрак

трима селски пияндури! – смучат лютия първак,

и връз одъра със слама, на възглаве – стар кютюк,

дядо – светнал триста грама, ме завива с ямурлук,

нийде сън не спах, тъй сладък, и не ядох втасал плод! –

тя – ракийцата на дядо! – ще ми грее цял живот.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.