Спомени

Поредната пролет е.

Поредните цъфнали кестени.

И утрото сякаш полет е,

и животът отново лесен е.

Теб те няма и аз съм свободна

и със обич си спомням Париж -

как си там и е пролет,

как си тъжен и тъжно мълчиш,

и по Шанз-е-Лизе устремено вървиш,

крачиш и мъдро мълчиш.

Аз помня Париж, помня теб

и си мисля как би било хубаво

да сме заедно,

да бяхме заедно,

да бях със теб в Париж

в твоето време,

в твоя живот,

в твоите цъфнали кестени,

в твоите стъпки, отекващи

в тишината по Шанз-е-Лизе

и загледана в твойто лице

да съм с теб по Шанз-е-Лизе.

О, колко те моля, сега, когато те няма,

остави ме с твоите спомени за Париж,

остави ме да вярвам, че мои са,

остави ме да вярвам, че наши са.

Че в Тюйлери за Шарл Бодлер си говорим,

на Конкорд за философия спорим

и гледаме Сена, пълна с блестящи звезди,

и потъвам във твойте очи.

И мирише на влага от старите сгради,

на кафе и канела, на нощни площади

и цигани свирят любовни балади,

и аз те държа за ръка.

Нека си спомням твоите спомени за Париж.

Нека си спомням Париж –

как омайно цъфтят в бяло кестени,

как плуват по Сена звезди,

как тишината мълчи

и сякаш мълчим си със тебе

и с очи се докосваме

на някой ъгъл в Париж.

Ти мълчиш.

Съгласен да помня Париж.