Топъл летен ден, чаша фрапе.

Спомени, размисъл.

Колко голям е света.

Колко е малък човек.

Колко гнил е света.

Уж изглежда чудесен,

а всъщност отвън е красив,

отвътре скапал, ръждив.

Чувствам вина, търся прошка.

Струя възух пак не ми достига,

за да видя хубавото в живота.

За да намеря сили и да продължа.

Времето тече. Отброява часове и дни.

Но за мен е сякаш спряло,

между тези четири стени.

Седя и размишлявам.

Имам толко много да ви кажа.

Но не зная как да започна дори.

Времето назад не мога аз да върна,

но и напред ми е трудно да продължа.

Гледам снимка пожълтяла.

Това съм аз преди години.

Какво се случи? - питам се сега.

Само споменът в мен остана.

Младостта отмина, навярно пропиляна.

Живях ли истински, дори не зная.

Всичко около мен мълчи,

допивам си фрапето с пресъхнали от плач очи.