Спомени за гари и за влакове

... и спомени за гари, и за влакове –

все вечно заминаващи за някъде!...

... и обвити в пара – черногриви,

как цвилят старите локомотиви...

... и ритмично, и отсечено потракват –

преминаващи експресни влакове.

В спомените на момче възторжено,

о́ще не живяло в свойте спомени!...

... и с неясния копнеж по Далнината –

започваща от Първия завой нататък;

с Носталгията дето го очаква,

но не познава „мъртвата“ ѝ хватка...

... и тези плачещи перони късни,

които все ще гони и ще търси;

... и момичетата там заплакали

след заминаващите влакове.

... и също болката една и съща  –

като махало дето ще го връща...

Не знае още: що е Дестинация

и, че Последната се казва – Гравитация!...

... и Оня химн тържествен в Храм среднощен

със желания не осъзнати о́ще

от сетивата в Бъдното заслушани...

... и все това потракване, на влакове опушени!...

... в носталгично омиляваща романтика,

но днес почти безсмислена на практика –

на малки гари скоростните влакове

се спират само стресово понякога...

... Отдавна вече няма и момичета

там, на пероните, със плач затичани

и във ръцете със червени макове –

след тъжно заминаващите влакове...

04.09.2021.