12 dic 2007, 15:28

Спомени 

  Poesía » De amor
1088 0 31
Остана само шепа със мълчание.
Последни думи, няма садистичност.
По устните ми дебне възклицание
с познатата до болка поетичност.
Остана само тихото признание.
Смехът ми се обеси... некрасиво.
Небето днес е с криво петолуние,
звездите запреглъща... горделиво.
Остана само тъжно отражение
на тази обич, кратка и... излишна.
А спомените с нежно откровение
останаха в живота ми... предишен.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??