Спомени

12 oct 2009, 0:08

Poesía » De amor

622 0 1

Те са неканени и непредвидени,

вълнуващи и изгарящи.

Препускат бясно в мислите

хиляди въпроси без отговор.

Къде си ти сега?

С кого си?

Поне за миг изпитваш ли вина?

Дали самотно пушиш до прозореца?

Осъмваш ли замислен под звездите.

А аз се боря със сълза-издайница

в опит да избягам от спомена,

изгарящ ме в дните...

без теб!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

feniks67 (Феникс)

2009-10-13T00:33:22+03:00

"неканени и непредвидени спомени" много често спохождат всички ни...много ми хареса стихът ти...трогателно...чувствено...поздравявам те