Layla (Лулу)
129 673
8 jul 2008, 9:42

Спомени ?!?... 

  Poesía » De amor
829 0 20
Оставила си белези от нокти
по твърдата обвивка на сърцето ми,
отгоре сол посипала си ловко,
но ти не знаеш колко е обръгнало
и някак за сълзи непремокаемо
или за писъци е глухо.

В метиловите пари на въздишките
съм давил глухи стонове от истини...
- Къде отиваш,
жарка безразсъднице?!?
В косите ти оплело се е стремето
на дорестия кон от младините ми.
Минавал съм оттам
преди, по съмнало,
а нощем ме разпръсваха очите ти,
къде отиваш,
думите са призраци,
а твойто сбогом е като целуване.

Върви,
въздъхнали след теб са урвите,
и писъците на бездомни гарвани
ще да пронижат синкавия мрак
на онзи хълм, останал в дълбините
на жадни, вълчи, вперени очи,
където до колЕне в животински страсти
Амур, пронизан, чака да умре,
Върви,
а после трий със сълзи нищетата си,
че мракът в мен не ще да ти прости.

© Лулу Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??