Минаха много години-
миг или век без следа,
изплъзнал се сякаш е пясък
във моята бледа ръка.
И когато вятърът заспива,
аз чувам сънищата му за нас,
понякога в прелюдия красива
разказвачът губи своя глас.
Там където зная и не помня
заровени се спомени за част от мен,
откъсната , студена и безмълвна,
неясна сянка всеки ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse